21.06.2017 г., 11:36

Море

452 0 2

В чантата ми е затворено морето,
шуми зад рамото ми вятърът горещ,
нощно ехо разпръсква се в косите ми,
а ти вървиш, вървиш до мен.

 

Вървиш и нещо ми разказваш,
за бъдещето, за плача и за мечтите,
а аз те слушам и спасила се в ръката ти,
улавям всеки дъх, на любовта ни мил.

 

Ще се събудим скоро,

но аз ще продължа да те обичам
и ще се удавим двама в чантата ми,

при морето.
 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Илияна Димова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...