Jun 21, 2017, 11:36 AM

Море

  Poetry
453 0 2

В чантата ми е затворено морето,
шуми зад рамото ми вятърът горещ,
нощно ехо разпръсква се в косите ми,
а ти вървиш, вървиш до мен.

 

Вървиш и нещо ми разказваш,
за бъдещето, за плача и за мечтите,
а аз те слушам и спасила се в ръката ти,
улавям всеки дъх, на любовта ни мил.

 

Ще се събудим скоро,

но аз ще продължа да те обичам
и ще се удавим двама в чантата ми,

при морето.
 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Илияна Димова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...