24.07.2007 г., 14:18

Море

643 0 3

Здравей, мило мое! Пиша ти от Варна.
Настаних се някак, чувствам се добре.
Пропътувах разстояние кошмарно,
за да се срещна с Нашето море.
То не се е променило - само ние.
Гларусите пак присмиват се на всеки
с тяхната си, птича лошотия.
Фарът още сочи на морето
варненският бряг.
И, общо взето,
всичко е по старому - уви!
Още виждам те в зелените вълни:
на хоризонта, вместо кораби-миражи,
твоята усмивка преминава.
И искам - много искам да ти кажа
едно голямо и човешко: "Съжалявам!"...
Но май е късно - приливът отстъпва,
за отлив време е - морето се разголва.
По пясъка вървя, съвсем претръпнал,
и се оттичам морско-блед
от твоя спомен.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Илиян Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Пожелавам си някой да пише така и за мен...
    И ако това се случи, пожелавам си да знам как да го чета...
  • На мен пък ми харесва!
  • "И, общо взето,
    всичко е по старому - уви! "

    Уви?!?!
    Та това би било прекрасно!
    Въпреки, че всичко е променено. Променя се пред очите ми, вече толкова много години.

    Поздрав!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...