24 jul 2007, 14:18

Море

  Poesía
647 0 3

Здравей, мило мое! Пиша ти от Варна.
Настаних се някак, чувствам се добре.
Пропътувах разстояние кошмарно,
за да се срещна с Нашето море.
То не се е променило - само ние.
Гларусите пак присмиват се на всеки
с тяхната си, птича лошотия.
Фарът още сочи на морето
варненският бряг.
И, общо взето,
всичко е по старому - уви!
Още виждам те в зелените вълни:
на хоризонта, вместо кораби-миражи,
твоята усмивка преминава.
И искам - много искам да ти кажа
едно голямо и човешко: "Съжалявам!"...
Но май е късно - приливът отстъпва,
за отлив време е - морето се разголва.
По пясъка вървя, съвсем претръпнал,
и се оттичам морско-блед
от твоя спомен.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Илиян Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Пожелавам си някой да пише така и за мен...
    И ако това се случи, пожелавам си да знам как да го чета...
  • На мен пък ми харесва!
  • "И, общо взето,
    всичко е по старому - уви! "

    Уви?!?!
    Та това би било прекрасно!
    Въпреки, че всичко е променено. Променя се пред очите ми, вече толкова много години.

    Поздрав!

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...