24 июл. 2007 г., 14:18

Море

646 0 3

Здравей, мило мое! Пиша ти от Варна.
Настаних се някак, чувствам се добре.
Пропътувах разстояние кошмарно,
за да се срещна с Нашето море.
То не се е променило - само ние.
Гларусите пак присмиват се на всеки
с тяхната си, птича лошотия.
Фарът още сочи на морето
варненският бряг.
И, общо взето,
всичко е по старому - уви!
Още виждам те в зелените вълни:
на хоризонта, вместо кораби-миражи,
твоята усмивка преминава.
И искам - много искам да ти кажа
едно голямо и човешко: "Съжалявам!"...
Но май е късно - приливът отстъпва,
за отлив време е - морето се разголва.
По пясъка вървя, съвсем претръпнал,
и се оттичам морско-блед
от твоя спомен.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Илиян Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Пожелавам си някой да пише така и за мен...
    И ако това се случи, пожелавам си да знам как да го чета...
  • На мен пък ми харесва!
  • "И, общо взето,
    всичко е по старому - уви! "

    Уви?!?!
    Та това би било прекрасно!
    Въпреки, че всичко е променено. Променя се пред очите ми, вече толкова много години.

    Поздрав!

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...