Море
Безмълвно гасне заникът над тебе,
бавно спускат се сенки в нощта,
прибягва вятърът, нашепва песен
и с нея мами вълните към брега.
А , ти, море, в кротък сън заспало
сънуваш подвизи на Посейдон,
размахал тризъбеца си навярно,
да гони титаните от своя дом.
Поел с колесница от дълбините,
смутил покоя на пролетния сън
и в ярост разбунтувал вълните
и сладката ти дрямка в полусън.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мадлен Всички права запазени
