Безмълвно гасне заникът над тебе,
бавно спускат се сенки в нощта,
прибягва вятърът, нашепва песен
и с нея мами вълните към брега.
А , ти, море, в кротък сън заспало
сънуваш подвизи на Посейдон,
размахал тризъбеца си навярно,
да гони титаните от своя дом.
Поел с колесница от дълбините,
смутил покоя на пролетния сън
и в ярост разбунтувал вълните
и сладката ти дрямка в полусън.
© Мадлен All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
