Море

МОРЕ

Аз не за първи път

заставам на брега ти.

И не за сетен път

те гледам възхитен...

Обичам аз

среброто на нощта ти

и златото

 на  твоя Ден...

Безкрая ти аз  искам

с поглед да обгърна.

Да вкуся от

солените ти ветрове!

И с белите ти чайки

да се  върна

на мамещите

брегове...

Обичам те, когато

легнеш уморено

и мощния си гръб,

на слънцето печеш...

Омесено  от

синьо и зелено..

Захласнато  -

като в  копнеж!

Боготворя те аз,

щом  ревнеш разярено...

И тъмните води

разплискаш  по брега..

Чудовище  свирепо,

настървено...

От болка

мятащо снага!...

Море от спомени,

сега съм на брега ти...

Присвивам  миглите

от твойта синева!

Аз се прекланям пак

пред  вечността ти.

Пред твойта

лятна красота!

Една заключена

от брегове стихия...

Омесена от блясъци

и от вода...

Пред тебе съм и

търся да открия

отгде  е

тази  красота...

Дойдох от силата ти

малко да си взема!

Да взема  лятно  слънце,

въздух и мечти!...

И бурите  ти мощни

да приема,

та  да са бурни

мойте дни...

Притискат  те като

във клетка бреговете...

За мене ти си  един

вързан великан...

Послушно или не -

посрещаш вековете...

Ти си от сила

  изтъкан!

Когато бурята във тебе

забушува...

и погледът ти стане просто,

сиво-чер....

Бунтовната ти същност

в мен нахлува.

Ти си 

безсилен  премиер!...

И после уморено

ти щом закротуваш

и проснато на лятно

слънце се печеш ....

Навярно ти

за свойта  свобода тъгуваш?!

Ти  битките си

не ще спреш!