Море и лято сред снега.
Къде съм аз, ами сега?
Нима се върнах тъй назад
към летния възторжен свят?
Снежинките ли ще ме спрат?
Морето ми е свиден брат,
щом бризът пусне ми писмо,
сърцето е вълна, само
лети към летния си бряг.
Снегът топи се, няма как.
© Милена Френкева Всички права запазени