Мое тихо Море!
В твоя пристан Мечти
нека лодката Сън до теб ме откара отново!
Глас на дете
нека в мен закрещи
и олекне душата ми пълна със сиво олово.
Като облак красив
във безкрайното синьо небе
ще открия в прегръдка щастлива безкрая...
Целуни ме Любов,
нека толнова див
този лъв във сърцето ми гладен за обич рикае!
Благодаря ти Любов,
с теб надникнах за миг
отвъд хоризонта на болка самотна...
През съня си - ключалката малка
тази нощ пълнолунна
отново за малко се върнах във Рая!
© Ангел Милев Всички права запазени