Море съм от любов
Kак така, точно аз ще съм капчица само,
аз съм морето с вълните, и аз съм ти бряг.
Как така, само лъч във очите и дните ти,
аз съм цялото слънце и аз съм небето ти.
Уютно постилам ръце върху теб с топлина,
от която се палиш и дишаш тъй тежко...
напрAви ме майка на детето си с любовта,
осветена от брачната халка на сърцето.
И те нося с години не само на пръста си.
Във очите ми светиш, аз във твоите горя.
Прости ми, понякога споря и много говоря,
но съм твоята - добра и красива жена.
Дори ти не познаваш цялата, моята същност.
Ако бряг не съм, аз не мога да съм вълна,
затова във море от любов си събличам душата,
не пламтя, а цялата като факел горя...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Тодорова Всички права запазени
