Море в дланите
Море в дланите
Във дланите си взех морето!
А то се втурна като пеленаче,
сълза отрони, след което
започна тихичко да плаче.
И вместо да го пусна аз на воля,
смутено го притиснах до гърдите си!
То, милото,
със поглед ме помоли
да поиграя със вълните.
Разтворих дланите безсилен,
и то се плъзна между пръстите...
С вълните към скалата се засили
и стана цялото на пръски!
"Не ти ли трябва
бряг лазурен",
попитах, хвърлил в него котва.
"Морето е море,
ако е бурно!
Иначе е само... локва"!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Желязко Костов Всички права запазени
!
