Море в сърцето
Море в сърцето
Свеж полъх слънцето събужда,
отмята облачното одеало.
Солен бриз гърдите му изпълва,
грейва над безкрайно огледало.
Сребърни вълни с гриви
умиват аленото му лице.
Отпиват цветовете му красиви,
нашарват с тях лазурното море.
А в небето нежен ураган
извиват вятърни криле.
Носят сладък аромат,
откъснат от планински цветове.
Слънцето копнежи пали -
плажа гъделичка със лъчи.
Песъчинки, от пек прималели,
разхлаждат се в пенливи вълни.
Елмазени платна изгряват,
хоризонтът в нежни пламъци гори.
Корабни гърди морето порят,
разпръскват солени искри.
Лирична песен китът извисява -
тя от душата му струи.
С нея бурното море възпява,
а то в наслада слуша и мълчи.
Така е приказно и необятно!
Не можеш да го събереш в ръце.
Вълшебно е и непонятно!
Ти влей го в своето сърце!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Александра Борисова Всички права запазени
Благодаря ти за съвета!
