Alexandra-Omainiche (Александра Борисова)
28 91
2.07.2009 г., 18:28 ч.

Море в сърцето 

  Поезия
898 0 6

Море в сърцето

 

Свеж полъх слънцето събужда,

отмята облачното одеало.

Солен бриз гърдите му изпълва,

грейва над безкрайно огледало.

 

Сребърни вълни с гриви

умиват аленото му лице.

Отпиват цветовете му красиви,

нашарват с тях лазурното море.

 

А в небето нежен ураган

извиват вятърни криле.

Носят сладък аромат,

откъснат от планински цветове.

 

Слънцето копнежи пали -

плажа гъделичка със лъчи.

Песъчинки, от пек прималели,

разхлаждат се в пенливи вълни.

 

Елмазени платна изгряват,

хоризонтът в нежни пламъци гори.

Корабни гърди морето порят,

разпръскват солени искри.

 

Лирична песен китът извисява -

тя от душата му струи.

С нея бурното море възпява,

а то в наслада слуша и мълчи.

 

Така е приказно и необятно!

Не можеш да го събереш в ръце.

Вълшебно е и непонятно!

Ти влей го в своето сърце!

© Александра Борисова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много е готино !!! (:
  • Благодаря ти!
  • Заглавието е страхотно, цялото стихотворение - също!
  • Благодаря! В никакъв случай не се обиждам. Благодаря ти за съвета!
  • Страхотно стихо! От чисто приятелска гледна точка ще те посъветвам за следното:

    Песъчинки, от пек прималели,

    За да е толкова добър ритъма, както в другите редове от произведението ти ми се струва, че ако напишеш:
    Песъчинки, от пека прималели... ще бъде по-добре!
    Иначе стихото е невероятно! Надявам се,че няма да ми се разсърдиш за критиката! Ти можеш!
  • Приказно!
    Вълшебство!
    Поздрав!
Предложения
: ??:??