19.06.2008 г., 13:14

Морето

1.9K 0 17
Въздиша
и пише по пясъка с миди,
бере водорасли
и уж безучастно,
от ласкава,
бляскава пяна намига,
с окото си толкова ясно.
Солено
и малко зелено си бърчи лицето,
и чувствено,
с устни целува брега,
по мокрите бузи
с медузи, където
с ръкави
им прави гнезда.
И идва,
и с мигли напред се протяга,
изтича
различно,
на люлка прилично,
на идване
близва си бряг, и веднага
назад,
във такт запрята поли.
И шушне,
и шепне думички летни,
полира
шпалира си от брегове,
полегнало
песенно, в тихо безветрие,
обичано
в плиткото,
синьо море.

17.06.07 Margate

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Радост Даскалова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...