19.06.2008 г., 13:14

Морето

1.9K 0 17
Въздиша
и пише по пясъка с миди,
бере водорасли
и уж безучастно,
от ласкава,
бляскава пяна намига,
с окото си толкова ясно.
Солено
и малко зелено си бърчи лицето,
и чувствено,
с устни целува брега,
по мокрите бузи
с медузи, където
с ръкави
им прави гнезда.
И идва,
и с мигли напред се протяга,
изтича
различно,
на люлка прилично,
на идване
близва си бряг, и веднага
назад,
във такт запрята поли.
И шушне,
и шепне думички летни,
полира
шпалира си от брегове,
полегнало
песенно, в тихо безветрие,
обичано
в плиткото,
синьо море.

17.06.07 Margate

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Радост Даскалова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...