19 июн. 2008 г., 13:14

Морето

1.9K 0 17
Въздиша
и пише по пясъка с миди,
бере водорасли
и уж безучастно,
от ласкава,
бляскава пяна намига,
с окото си толкова ясно.
Солено
и малко зелено си бърчи лицето,
и чувствено,
с устни целува брега,
по мокрите бузи
с медузи, където
с ръкави
им прави гнезда.
И идва,
и с мигли напред се протяга,
изтича
различно,
на люлка прилично,
на идване
близва си бряг, и веднага
назад,
във такт запрята поли.
И шушне,
и шепне думички летни,
полира
шпалира си от брегове,
полегнало
песенно, в тихо безветрие,
обичано
в плиткото,
синьо море.

17.06.07 Margate

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Радост Даскалова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...