19 jun 2008, 13:14

Морето

1.9K 0 17
Въздиша
и пише по пясъка с миди,
бере водорасли
и уж безучастно,
от ласкава,
бляскава пяна намига,
с окото си толкова ясно.
Солено
и малко зелено си бърчи лицето,
и чувствено,
с устни целува брега,
по мокрите бузи
с медузи, където
с ръкави
им прави гнезда.
И идва,
и с мигли напред се протяга,
изтича
различно,
на люлка прилично,
на идване
близва си бряг, и веднага
назад,
във такт запрята поли.
И шушне,
и шепне думички летни,
полира
шпалира си от брегове,
полегнало
песенно, в тихо безветрие,
обичано
в плиткото,
синьо море.

17.06.07 Margate

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Радост Даскалова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...