Морето
Не се сърди, море, че си отивам!
Ще помня всеки миг, прекаран тук
и, както пясъка сълзите ти попива
ще дойде ден да заобичаш друг.
Ще го прегръщаш пак така - спокойно, бурно,
а стъпките ми ще се заличат.
Ще ме забравиш лесно, аз пък тебе - трудно
и вечерите дълго ще горчат.
Но някога, когато се завърна,
ще бъдеш там, пак същото море,
ще искам с обич пак да те прегърна,
разкаян, гузен, да ми простиш поне.
Защото ние тъй сме сътворени,
на приливи и отливи безкрай.
Веднъж сме заедно, а после разделени.
Обичай друг, но пак ще дойда, знай!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Венелин Недялков Всички права запазени
