Морето буйно разбива си вълните
в брегът от скали , разбива си дните .
А там момче седи , броящо мечтите
като песечинки между пръстите бягащи ,
отлитащи и изгубени .
Вълна го удря и събаря ,
намокря го в студената вечер , която го сковава .
Време е просто да се оттегли ,
върви към моста на който беше влюбен някога .
Пейката още помни срещата ,
как сгушени седяха .
Пейката още пази попитите сълзи
от щастливите и шарени очи .
Статуята още държи своя гларус
с протегната ръка опитва се да я спре .
Тя просто си отиде ,
птицата отлетя и взе всичката си красота ,
взе и едно сърце , което не и принадлежеше
и в гърдите на момчето студ и мрак запълваха празнината от сърцето .
Къде е тя сега ?
Дали ще се върне тук , пак ?
Със теб другарю останахме сами
в студените нощи спомени да се мъчим да горим .
Със усмивка на лице здраво своя гларус държиш ,
да не избяга и той .
Сега без своята птица трябва да вървя ,
когато се бях научил да летя .
Б.Димитров
/Лично творчество/