Морето и бурята
Как грохотно бунтуваш се море!
Тук корабите хвърлили са котва.
При Ватерло, на бойното поле,
вълните идват – конница, пехота.
Със гръм прииждат. Каменната твръд
атаките им вихрени стопира.
Посреща ги със щитове градът,
но яростни, редиците напират.
И вкопчват се в неравен, кървав бой.
Свистат стрели и мечовете дрънкат.
Назад отстъпват войните без строй
и жив човек не се показва вънка...
Вълната се смалява след вълна
и вятърът фанфарите надува –
оглася над защитната стена
отбоя. И природата ликува.
На пристана със стария си бряст
след бурята – виж! – котвите се вдигат.
Морето, укротило своя бяс,
се люшка в непокътнатата дига.
А корабът със белите платна
отплавал бе подир престоя кратък.
Преброди ли от край до край света
ще хвърли котва тук със гръм и трясък.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иван Христов Всички права запазени
