Как грохотно бунтуваш се море!

Тук корабите хвърлили са котва.

При Ватерло, на бойното поле,

вълните идват – конница, пехота.

Със гръм прииждат. Каменната твръд

атаките им вихрени стопира.

Посреща ги със щитове градът,

но яростни, редиците напират.

И вкопчват се в неравен, кървав бой.

Свистат стрели и мечовете дрънкат.

Назад отстъпват войните без строй

и жив човек не се показва вънка...

Вълната се смалява след вълна

и вятърът фанфарите надува –

оглася над защитната стена

отбоя. И природата ликува.

На пристана със стария си бряст

след бурята – виж! – котвите се вдигат.

Морето, укротило своя бяс,

се люшка в непокътнатата дига.

А корабът със белите платна

отплавал бе подир престоя кратък.

Преброди ли от край до край света

ще хвърли котва тук със гръм и трясък.