Морето ме вика
776
0
0
Необятната морска шир ме зове, привлича ме с естествената си красота. Дори и насън все към нея аз тичам, за да прогоня своята самота.
Примамва ме морето със своята сила, примамва ме корабът на моите мечти. Там търся ръката ти - нежна и мила, която да изтрие моите сълзи.
Вървя по пътеките наши в нощта, търся твоите не заличени следи. Дали не оставихме там любовта - там, където се сплетоха нашите съдби!
Морето ме вика! Аз тичам натам с надеждата, че ще ме чакаш ти. Любовта ми е искрена, за твоята знам. Ти също си влюбен, нали?
Обичай ме силно, поискай ме пак, нека се прегърнем на брега. Морето ме вика и дава ми знак. Край него е стаена любовта!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Антония Станчева Всички права запазени
