Морето ме вика

10.06.2012 г., 12:18 ч.

Поезия » Любовна

574 0 0

Необятната морска шир ме зове,

привлича ме с естествената си красота.

Дори и насън все към нея аз тичам,

за да прогоня своята самота.

Примамва ме морето със своята сила,

примамва ме корабът на моите мечти.

Там търся ръката ти - нежна и мила,

която да изтрие моите сълзи.

Вървя по пътеките наши в нощта,

търся твоите не заличени следи.

Дали не оставихме там любовта -

там, където се сплетоха нашите съдби!

Морето ме вика! Аз тичам натам

с надеждата, че ще ме чакаш ти.

Любовта ми е искрена, за твоята знам.

Ти също си влюбен, нали?

Обичай ме силно, поискай ме пак,

нека се прегърнем на брега.

Морето ме вика и дава ми знак.

Край него е стаена любовта!

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.