Jun 10, 2012, 12:18 PM

Морето ме вика 

  Poetry » Love
600 0 0

Необятната морска шир ме зове,
привлича ме с естествената си красота.
Дори и насън все към нея аз тичам, 
за да прогоня своята самота.

Примамва ме морето със своята сила,
примамва ме корабът на моите мечти.
Там търся ръката ти - нежна и мила,
която да изтрие моите сълзи.

Вървя по пътеките наши в нощта,
търся твоите не заличени следи.
Дали не оставихме там любовта - 
там, където се сплетоха нашите съдби!

Морето ме вика! Аз тичам натам
с надеждата, че ще ме чакаш ти.
Любовта ми е искрена, за твоята знам.
Ти също си влюбен, нали?

Обичай ме силно, поискай ме пак,
нека се прегърнем на брега.
Морето ме вика и дава ми знак.
Край него е стаена любовта!


© Антония Станчева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??