Морето ми
Море спокойно,
тихо,
мътносиньо,
затоплено от
детските
игри...
Протягаше се
мързеливо
и ближеше
брега с вълни.
* * *
За кратък миг...
( май ... от югоизток)
забързан вятър
с дъх нагорещен...
морето грабна
в танц от
страст неистов.
Разчорлено го лашка
до зори.
* * *
На кея черен,
хлъзгав от водите,
с очи, отпиващи
от лунното море.
Само момиче
с трепета на птица
вълни разпори
с пеещо сърце.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Искра Радева Николова Всички права запазени
