6.11.2022 г., 0:47 ч.

Морето на живота 

  Поезия
187 0 2

Морето ме целува днес с вълните.
Напомня ми, че някой ме обича.
Сърцето ми се къпе в плитчините.
Душата ми свободна коленичи.

Мечтая светлината да запазя.
Морето завладява сетивата.
Животът ми е приказен оазис,
създаден от копнежа на вълната.

Петата е червена. Изгоряла.
Морето си почива под небето.
Луната наизуст ли е видяла,
че някак си загубваме детето?
 
Изплетох си море от тишината.
Морето на живота е момиче,
което ме изпраща до вратата
с любимото изречено „Обичам“.

© Димитър Драганов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??