Морето на живота
Морето ме целува днес с вълните.
Напомня ми, че някой ме обича.
Сърцето ми се къпе в плитчините.
Душата ми свободна коленичи.
Мечтая светлината да запазя.
Морето завладява сетивата.
Животът ми е приказен оазис,
създаден от копнежа на вълната.
Петата е червена. Изгоряла.
Морето си почива под небето.
Луната наизуст ли е видяла,
че някак си загубваме детето?
Изплетох си море от тишината.
Морето на живота е момиче,
което ме изпраща до вратата
с любимото изречено „Обичам“.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Драганов Всички права запазени
