6 нояб. 2022 г., 00:47

Морето на живота 

  Поэзия
254 0 2

Морето ме целува днес с вълните.
Напомня ми, че някой ме обича.
Сърцето ми се къпе в плитчините.
Душата ми свободна коленичи.

Мечтая светлината да запазя.
Морето завладява сетивата.
Животът ми е приказен оазис,
създаден от копнежа на вълната.

Петата е червена. Изгоряла.
Морето си почива под небето.
Луната наизуст ли е видяла,
че някак си загубваме детето?
 
Изплетох си море от тишината.
Морето на живота е момиче,
което ме изпраща до вратата
с любимото изречено „Обичам“.

© Димитър Драганов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??