25.08.2005 г., 13:54 ч.
морска елегия
Капитанът, гордо облегнат на кея,
замислен стои и пуши лула.
Замислен е той навярно за нея,
умна, чаровна и горда жена.
Безбройни пътувания-опасни и дълги!
Самоотвержен е той, не познава страха,
поглежда писмата-с огорчение пълни,
но той не пролива тъй просто сълза.
Той гледа звездите, но не е романтичен!
Той мисли за хората и е винаги смел.
Но образът му е тъй прозаичен,
а живота омръзнал до краен предел.
Но бурята идва, а той е отпуснат,
след миг колебание-отново е звяр.
Само другите могат това да допуснат,
та нали той е на това море господар.
замислен стои и пуши лула.
Замислен е той навярно за нея,
умна, чаровна и горда жена.
Безбройни пътувания-опасни и дълги!
Самоотвержен е той, не познава страха,
поглежда писмата-с огорчение пълни,
но той не пролива тъй просто сълза.
Той гледа звездите, но не е романтичен!
Той мисли за хората и е винаги смел.
Но образът му е тъй прозаичен,
а живота омръзнал до краен предел.
Но бурята идва, а той е отпуснат,
след миг колебание-отново е звяр.
Само другите могат това да допуснат,
та нали той е на това море господар.
© Мариа Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Хубаво!
-
Невероятно е! Наистина много ми харесва
Поздрав!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
