25 авг. 2005 г., 13:54

морска елегия 

  Поэзия
1252 0 2
Капитанът, гордо облегнат на кея,
замислен стои и пуши лула.
Замислен е той навярно за нея,
умна, чаровна и горда жена.

Безбройни пътувания-опасни и дълги!
Самоотвержен е той, не познава страха,
поглежда писмата-с огорчение пълни,
но той не пролива тъй просто сълза.

Той гледа звездите, но не е романтичен!
Той мисли за хората и е винаги смел.
Но образът му е тъй прозаичен,
а живота омръзнал до краен предел.

Но бурята идва, а той е отпуснат,
след миг колебание-отново е звяр.
Само другите могат това да допуснат,
та нали той е на това море господар.

© Мариа Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??