Морска пяна
На пяна станах аз –
ефирна и неуловима, крехка, нежна –
вълните разпиляха и последната частица…
Приех нерадата си участ –
болезнена, но неизбежна –
ще ме откриеш само в устрема,
във полета на някоя крайбрежна птица…
А колко хубаво и сладко беше –
как радостта във мен се раждаше,
как Любовта от мен струеше…
И нищичко на обичта за краха не обаждаше.
лятото на 2024 г. Ма Ро Ка
гр. Хасково
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Марчела Камала Всички права запазени
