Морска пяна

На пяна станах аз –                ефирна и неуловима, крехка, нежна – вълните разпиляха и последната частица… Приех нерадата си участ –                                   болезнена, но неизбежна – ще ме откриеш само в устрема,      във полета на някоя крайбрежна птица… А колко хубаво и сладко беше – как радостта във мен се раждаше, как Любовта от мен струеше… И нищичко на обичта за краха не обаждаше.   лятото на 2024 г.                                     Ма Ро Ка гр. Хасково