Морска пяна
На пяна станах аз –
ефирна и неуловима, крехка, нежна –
вълните разпиляха и последната частица…
Приех нерадата си участ –
болезнена, но неизбежна –
ще ме откриеш само в устрема,
във полета на някоя крайбрежна птица…
А колко хубаво и сладко беше –
как радостта във мен се раждаше,
как Любовта от мен струеше…
И нищичко на обичта за краха не обаждаше.
лятото на 2024 г. Ма Ро Ка
гр. Хасково
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Марчела Камала Все права защищены
