Морска рокля
С красива синя рокля морето те дарява,
то срамежливо прикрива твоята голота.
Със свян то гърдите ти едри покрива,
скрива него,стройното тяло, нежността!
Ти гола си ,красива,слънцето те гали,
по кожата ти гладка пуска своите лъчи.
Нарисувана жена ти огъня в мен запали,
на красивата ти шия огърлица златна блести.
А той Нептун,владетеля те пожела за своя,
за морска сирена избра те с твойта красота!
Ти си само в картина но си илюзия моя,
не ще те дам аз за нищо ценно на света!
Красивата ти рокля от морско кадифе
блести и се слива с цвета на небето!
Една безкрайна синева усети моето сърце,
докосна ме от картината,докосна ми сърцето!
© Валентин Миленов Всички права запазени