За теб съм синьото небе,

за мен си бурното море,

за нас е морската звезда,

в синьо прекрасна мечта!

Но защо на брега е сама?

Във водата изглежда ù е тясно,

копнежа следва си бясно!

Дали иска да се потопи в небето?

Рискува - изхвърля я с ярост морето!

Иска да бъде ярка звезда,

да осветява небето в нощта!

А сега зарита в пясъка,

изгубила завинаги блясъка...

Сбогом, в синьо прекрасна мечта,

сбогом, чаровна морска звезда!

Но дали на ясното небе,

или в синьото море,

звездата пак си е звезда!

А защо имаше такава мечта?...

Синя, търсеше още по-синя!