2.12.2011 г., 14:42

Морската храна на любовта

1.6K 0 21

На столче трикрако, приседнал на буната с каменен гръб,

ти риба ловиш, нижейки червеи с пръсти умело

и дъх затаил, хванал пръта, прехапал език,

се състезаваш за първи, хващайки куките смело.

 

 

Аз седя отстрани, тихо свила устни, със длани на бузите

и заничам - улов да видя, но и златни звезди,

които, преди да потеглим с колата за буната,

ми обеща - с усмихнати, пълни от слънце и обич очи.

 

 

В кошчето мятат се рибки, проблясват им перките,

ти - гордо изправен, разкършил снагата, извиваш глава,

с усмивка поглеждаш, забравил за болката в ставите...

И влюбени, ще вкусваме от морската храна на любовта!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петя Кръстева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...