2 dic 2011, 14:42

Морската храна на любовта

1.6K 0 21

На столче трикрако, приседнал на буната с каменен гръб,

ти риба ловиш, нижейки червеи с пръсти умело

и дъх затаил, хванал пръта, прехапал език,

се състезаваш за първи, хващайки куките смело.

 

 

Аз седя отстрани, тихо свила устни, със длани на бузите

и заничам - улов да видя, но и златни звезди,

които, преди да потеглим с колата за буната,

ми обеща - с усмихнати, пълни от слънце и обич очи.

 

 

В кошчето мятат се рибки, проблясват им перките,

ти - гордо изправен, разкършил снагата, извиваш глава,

с усмивка поглеждаш, забравил за болката в ставите...

И влюбени, ще вкусваме от морската храна на любовта!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Петя Кръстева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...