Dec 2, 2011, 2:42 PM

Морската храна на любовта

  Poetry » Love
1.6K 0 21

На столче трикрако, приседнал на буната с каменен гръб,

ти риба ловиш, нижейки червеи с пръсти умело

и дъх затаил, хванал пръта, прехапал език,

се състезаваш за първи, хващайки куките смело.

 

 

Аз седя отстрани, тихо свила устни, със длани на бузите

и заничам - улов да видя, но и златни звезди,

които, преди да потеглим с колата за буната,

ми обеща - с усмихнати, пълни от слънце и обич очи.

 

 

В кошчето мятат се рибки, проблясват им перките,

ти - гордо изправен, разкършил снагата, извиваш глава,

с усмивка поглеждаш, забравил за болката в ставите...

И влюбени, ще вкусваме от морската храна на любовта!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петя Кръстева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...