Морски звуци
Магнолия нежна на морския бряг,
цъфтяща, искряща предложи ми
сняг - цветове, аромати различни.
Избягала бе от местата двулични.
Почудих се как, защо и кога
изгряла е нейната свидна звезда?
До нея финапът кафяв се разлисти
и с помисли чисти, прониза
на плодчето дивно свежия гръб.
Откъснах, отхапах маслинка зелена,
но сладка оказа се тя, възродена.
Поточе звънливо показваше пътя
на странната нишка оттук извисена.
Аязмото беше с корито богато.
Три чучура светли течаха във злато.
До него параклис с пасторална нагласа
се радваше на смокиня чувствена, беловласа.
Поседнах на пейка.
Разтворих душата.
Усмихна ме тази палитра богата!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Симеон Пенчев Всички права запазени
