Морски звуци
Магнолия нежна на морския бряг,
цъфтяща, искряща предложи ми
сняг - цветове, аромати различни.
Избягала бе от местата двулични.
Почудих се как, защо и кога
изгряла е нейната свидна звезда?
До нея финапът кафяв се разлисти
и с помисли чисти, прониза
на плодчето дивно свежия гръб.
Откъснах, отхапах маслинка зелена,
но сладка оказа се тя, възродена.
Поточе звънливо показваше пътя
на странната нишка оттук извисена.
Аязмото беше с корито богато.
Три чучура светли течаха във злато.
До него параклис с пасторална нагласа
се радваше на смокиня чувствена, беловласа.
Поседнах на пейка.
Разтворих душата.
Усмихна ме тази палитра богата!
© Симеон Пенчев All rights reserved.
