Морско синьо е в ума ми.
Безумно кратък миг.
Гори, балкани, пътеки,
хоризонти сини...!
Все вечния мираж защо?
Създаваш планове, кроиш!
От утре всичко ще направя.
От утре почва моят час!
За мене време ще намеря.
Но някак си от утре
все не идва...?
Защото утре си е бъдещ ден.
А там, във него,
са мечтите...!
Които искаш ти да
сбъднеш някой ден.
Покорен, тих,
очакване за утре...!
От утре всичко
ще се промени.
От утре всичко
ще започне...
С усмивка, радост и мечти!
А на сутринта разбираш,
че утре е лъжовен ден!
Затуй мечтите си
остават вечни...!?
Несбъднати, копнеещи
от страст, очакващи
те утрешния ден...!
© Ангел Всички права запазени