Морско момиче, далече си от морето сега,
липства ли ти неговата необятна красота?
Шумът на вълните, разбивайки се на брега,
усещането на бриза, на лятото дъха.
Ето те, мое морско момиче, тук и сега,
изпрати те морето и неговата Голяма вълнá.
Помолих му се аз за морско момиче, за Любовта,
когато се разделяхме, не сбогуване а само раздяла!
И ето те, то изпълни моята молба,
красива като морска сирена избра.
Изпрати ми теб, изпрати ми Любовта,
и няма ги вече в сърцето ми Тъга и Самота!
Дойде при мен, а сякаш то ни запозна,
едно море, една прекрасна синева!
Помолих му се а морето всякаш ме разбра,
изпрати те при мен,да срещнем за заедно Любовта!
Ех, мое море, Животът не е само Тъга,
пак ми изпрати Голямата си вълнá.
Едно морско момиче сбъдна моята мечта!
Ще дойда при теб, мое море! Аз, тя и Любовта!
© Валентин Миленов Всички права запазени