25.04.2025 г., 9:17

Морско приключение

610 5 21

Едно горещо лято - край Созопол 

морето бе излято от стъкло!

Пясъкът бе фин и страшно топъл!

Едно момче на плажа бе само.

 

А недалеч -  едно -  добро момиче 

строеше върху пясъка дворци!

Момчето -  при момичето притича

и замък свой реши да построи.

 

Веднага взе да рови с шепи пясък 

нагазило сред топлото море.

Видя на плажа - счупена лопатка

захвърлена от някое дете,

 

и почна с нея, бързо да копае,

пред замъка  да  прави воден ров.

И неусетно… взе да си играе

с момичето  от  Долни Богоров!

 

Задружно - те набързо построиха

от пясъци един голям дворец!

Със миди - всички кули украсиха,

на входа му поставиха звънец.

 

А над морето… вятър взе да духа,

веднага появиха се вълни!

Спасителите  -  свирките надуха,

по плажа се разтичаха жени!

 

Дечицата… и миг дори не спряха,

те продължиха кули да строят.

До шест часа  -  в прибоя си играха

през слънчевия юлски следобяд.

 

Прибраха се  -  червени като раци

и страшно изтощени от игра!

А вечерта  -  безстрашните юнаци

отвориха две кисели млека 

 

и почнаха с гримаси да си мажат

червените чела и рамена!

От много - приключения на плажа,

на окачалки спаха през нощта!

 

 

Юри Йовев 

април 2025 г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Yuri Yovev Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

3 място

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...