Морското момиче
Морското момиче
Морето още
своето момиче чака...
всяко лято
пълен е брегът
с влюбени момичета,
като немирно ято
огласят те града,
на лятото се вричат,
да му бъдат верни.
Колко на морското
момиче те приличат...
Морето помни допира
на своето момиче,
търси стъпките ù
в пламналия пясък,
заспал в прегръдката
на зноя,
във сатенения блясък
на безброй черупки
в танца на прибоя...
морето и брегът
за момичето
говорят...
Името ù вятърът шепти
във рибарски мрежи,
гони разпиляните коси
на обичното момиче
пак да ги погали нежно.
Крайбрежни булеварди
смеха ù сякаш още чуват,
но напразно търсят очите
ù мокрите мансарди...
други под дъжда сега
лудуват.
Легендата всички чайки
знаят и повтарят.
Момичето пак ще ги прегърне
- сега е при своята мечта -
любовта ù към морето
отново ще я върне,
в стиха си някога тя му обеща.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Запрян Колев Всички права запазени
