17.11.2007 г., 14:54 ч.  

Мост за двама 

  Поезия » Любовна
834 1 12

 

Нима загубваш мойте очертания

в пулсиращите вени на забравата?

А дните - малки, уморени колебания,

разкъсват мрака на изчезващото вчера.

Сега, когато тръпна във очакване,

висулки гняв пронизваха копнежа

и в шепа смачкана угасваше надеждата.

             Умира ли последната целувка, пареща?

Защо сега уплашени стоим

един до друг и пушим мълчаливо?

Превърнахме и ласките, и думите във дим

и ни е тъжно и ужасно криво.

Къде изчезна паячето златно,

което пръскаше любовен еликсир?

Загубени, задъхани във времето превратно,

         дали откриваме пътека, мост за двама…

                                                                 Просто мир!

З0.10.07г

 

© Василена Костова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??