Мост за двама
Нима загубваш мойте очертания
в пулсиращите вени на забравата?
А дните - малки, уморени колебания,
разкъсват мрака на изчезващото вчера.
Сега, когато тръпна във очакване,
висулки гняв пронизваха копнежа
и в шепа смачкана угасваше надеждата.
Умира ли последната целувка, пареща?
Защо сега уплашени стоим
един до друг и пушим мълчаливо?
Превърнахме и ласките, и думите във дим
и ни е тъжно и ужасно криво.
Къде изчезна паячето златно,
което пръскаше любовен еликсир?
Загубени, задъхани във времето превратно,
дали откриваме пътека, мост за двама…
Просто мир!
З0.10.07г
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Василена Костова Всички права запазени
