Мост за двама
Нима загубваш мойте очертания
в пулсиращите вени на забравата?
А дните - малки, уморени колебания,
разкъсват мрака на изчезващото вчера.
Сега, когато тръпна във очакване,
висулки гняв пронизваха копнежа
и в шепа смачкана угасваше надеждата.
Умира ли последната целувка, пареща?
Защо сега уплашени стоим
един до друг и пушим мълчаливо?
Превърнахме и ласките, и думите във дим
и ни е тъжно и ужасно криво.
Къде изчезна паячето златно,
което пръскаше любовен еликсир?
Загубени, задъхани във времето превратно,
дали откриваме пътека, мост за двама…
Просто мир!
З0.10.07г
© Василена Костова All rights reserved.
