24.09.2020 г., 0:31

Моторната песен на колелетата

603 0 0

Накапах се от тази есен!

Листа по калника, дрънчи...

Да бе дъждът, а то пак песен

четиритактово звучи.

 

Ръжда, боя... Е, вече стига!

"Моторни песни", туй-онуй.

От кална шума в шушумига

превърнах се и ветродуй

 

шуми в главата ми. Ужасно!

Щом шумка шумне, съм нащрек.

Шумнати вируси опасни

по пътя дебнат. Няма лек.

 

Затуй останах на разклона.

Така удобно се седи

на карантината в заслона.

В гаража вирус не лови!

 

Обаче вчера дойде есен.

Шасито клати и напук

накара ме моторна песен

да свиря ...с клаксон. Под гюрук.

 

Не рачих. Стегна ме галоша

със зимен грайфер. Дадох газ.

Свалих гюрука гледа лошо.

Не вдявам. Аз съм за Бургас.

 

На юг потеглям, както искам.

С моторна песен, на инат.

Оставих я в мъгли да кисне.

Да капе други, тая гад!

 

За мен моренце, плаж, дайкири

и безоловен еликсир.

Короната да прави харакири!

А мене ме пиши – факир.

 

Рахат ми е сега купето.

Ресорите ми са наред.

И запознах се с шевролетка.

Моторно си ръмжим в дует!

 

Не ми досаждат каруцари,

салияшаровци с ренде.

Да ме прощават с бай Вапцаров,

но май са вече демоде!

 

 

22.09.2020

 


*"Моторни песни" - стихосбирка на Никола Вапцаров.

**"Песента на колелетата" - разказ от Йордан Йовков.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Димитрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...