Моя безпризорна
Ти си била, преди да бъда аз.
Перо в крилете на изгубения вятър.
Ронлива влага в чернотата на пръстта.
Фотон от бяла светлина във тъмнината.
Била си някога, когато отмалял,
се спускал бризът по плещùте на вълните.
Когато вихърът премръзнал е фучал.
Била си в падащата болка на звездите.
Била си в писъка чутовен на плътта,
когато раждала деца, за да я има.
Била си блясъкът кристален на солта,
която морската безводност е родила...
Била си в ириса на каменния бог,
когато някой простосмъртен му е вдъхнал
така наречения в книгите Живот.
Била си там, а Бог понякога си тръгвал...
Ти си била, преди да бъда аз.
И пак ще бъдеш във несбъднатия трепет.
Ще се познаваш в произнесени слова.
Ще се откриваш в неизречения шепот.
И ще те има много след плътта...
Ти – моя вечна, моя жива, непокорна...
Ти си душата ми – преди и след смъртта.
Бездомна моя, моя безпризорна...
© Катя Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
-
!!!
-
Нетленно като свободолюбието, като обичта към родината, като порива към светлина, като вярата...
-
Разкошен стих, заслужени аплодисменти. Едно оригинално виждане за безсмъртието на душата. Малко дразни този "писък чутовен", понеже "чутовен" се обяснява като прочут, славен, именит; както и "морската безводност". Но това не намалява качествата на стиха.
Поздравления! -
Поклон! Великолепно!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Богат на цветове изказ рисуващ с думите картина!