Моя безпризорна
Ти си била, преди да бъда аз.
Перо в крилете на изгубения вятър.
Ронлива влага в чернотата на пръстта.
Фотон от бяла светлина във тъмнината.
Била си някога, когато отмалял,
се спускал бризът по плещùте на вълните.
Когато вихърът премръзнал е фучал.
Била си в падащата болка на звездите.
Била си в писъка чутовен на плътта,
когато раждала деца, за да я има.
Била си блясъкът кристален на солта,
която морската безводност е родила...
Била си в ириса на каменния бог,
когато някой простосмъртен му е вдъхнал
така наречения в книгите Живот.
Била си там, а Бог понякога си тръгвал...
Ти си била, преди да бъда аз.
И пак ще бъдеш във несбъднатия трепет.
Ще се познаваш в произнесени слова.
Ще се откриваш в неизречения шепот.
И ще те има много след плътта...
Ти – моя вечна, моя жива, непокорна...
Ти си душата ми – преди и след смъртта.
Бездомна моя, моя безпризорна...
© Катя All rights reserved.
