15.08.2023 г., 21:27

Моя душа

705 0 0

Покрита от безброй отстъпки,

компромиси от днеска и преди.

Напредваш бавно с моите стъпки,

за да докоснеш моите мечти.

 

А те пробласват в звездопада,

обливат небосвода в светлина.

И недокоснати блестят в прохлада,

непипнати от мен в студенина.

 

Несбъднати мечти от мое тяло,

дамоклев меч висящ и неприбран.

С Вас ще се слея днес изцяло,

душата моя за мечти ще влезе в бран.

 

Тя ще спечели тази люта битка,

солени сълзи ще попият тук звезди.

В земята даже да съм и над мене китка,

постфактум тя ще сбъдне моите мечти.

 

В съня нетленен ще ми стане светло,

ще блеснат ангели в небесна топлина.

Не в тоз живот, а в бъдещето сетне,

душата моя ще ми сбъдне всякоя мечта.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петър Петров Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...