Покрита от безброй отстъпки,
компромиси от днеска и преди.
Напредваш бавно с моите стъпки,
за да докоснеш моите мечти.
А те пробласват в звездопада,
обливат небосвода в светлина.
И недокоснати блестят в прохлада,
непипнати от мен в студенина.
Несбъднати мечти от мое тяло,
дамоклев меч висящ и неприбран.
С Вас ще се слея днес изцяло,
душата моя за мечти ще влезе в бран.
Тя ще спечели тази люта битка,
солени сълзи ще попият тук звезди.
В земята даже да съм и над мене китка,
постфактум тя ще сбъдне моите мечти.
В съня нетленен ще ми стане светло,
ще блеснат ангели в небесна топлина.
Не в тоз живот, а в бъдещето сетне,
душата моя ще ми сбъдне всякоя мечта.
© Петър Петров Все права защищены