Моя храбра приятелко
Тя беше слънчево прекрасна
и ослепително добра!
Усмихната и лъчезарна,
като пленителна зора!
Сребристият й смях звънеше,
сърдечността й бе безкрай.
Където тя се появеше,
с възторг природата цъфтеше -
край нея беше вечен май!
Уви - листенце щом разтвори
от нежен порив любовта,
върху му мигом се стоварват
омразата и завистта!
Как само дебнехте злорадо,
във нещо да се провини!
Да се препъне и да падне,
да заболее, да пропадне,
жестоко да я заболи!
Сега, когато е нещастно
любимото ми същество,
развихряте над нея бясно,
нищожното си тържество!
Не смей, с омраза неприкрита,
да хулиш светлия портрет!
За който е държал богиня
в ръцете си, е унижение
след нея да ухажва теб!
***
Моя храбра приятелко, не падай духом!
Славата ще надживее скандала!
Ти си героят, който се е държал достойно!
Той - проститутката, която те е предала!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангел Чортов Всички права запазени
