24.10.2008 г., 11:08 ч.

Моя и не-моя град 

  Поезия
1053 0 15

Очите си постлах по булеварда,

по сивия чакъл, през кал и прах.

По каменната гръд на тротоара,

покрита със следи от морски шах.

 

По ъглите неправилни на двора,

превит под натежалия тътнеж

от стъпки на възход или умора,

отмерващи и старост, и растеж.

 

По жилавите телени огради,

с огънати от време и ръжда,

със белези от бой или пощада

обелени, кървящи колена.

 

По кърпената дреха на асфалта,

съшита със конци от прахоляк.

Превита под звъна на колелата,

пропита с дъждове, бензин и сняг...

 

И болката туптяща по плътта му -

на моя и не-моя тъжен град,

очите ми напълни и потъна...

По вените му шарени вървях...

............

© Катя Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??